Седмичен труд 2000 г.

Билките са магия и сладка болка

За семейството на известния не само у нас билколечител Георги Георгиев Еньовден е двоен празник - ден на билките и имен ден на осемгодишната му дъщеря Яна. В ранни зори двамата и съпругата, галено наричана Радост, нагазват в росната трева, събират лековитото биле.После закичват входната врата с няколко стръка, китка слагат и до иконата на Богородица -да пази семейството от болести през цялата година. Всеки, който прекрачи прага на хисарския дом, най-напред отпива глътка от лековитата отвара, пък после – какво стопаните са налели в бъчвите.

Повече от двадесет години Хисарският печител е посветил на билките и чудодейните им свойства. Билкарството, казва Георги, е тънък занаят, човекго учи цял живот, но природата не разкрива никому докрай тайните си. И въпреки това няма по-голям вълшебник от нея. Днес, когато хората са се отдалечили от естествения начин на живот, тя пак е готова да му протегне ръка, да премахне бележките му, да го изправи на крака.

Георги е категоричен, за разлика от доста лекари и фитотерапевти, че билките могат да бъдат не само помощно средство при лечението, но и "юмрукът", който атакува болестта и възстановява организма. В края на миналата година, след дълго митарстване по разни инстанции, той получи лиценз за ЯРГ-95 -билков продукт, който не само ликвидира болката при бъбречни кризи, но и причините, които я пораждат. Само с лековито биле Хисарският лечител премахва напикаването при малки и големи. Все повече стават семействата, които благодарение на приготвените от него смеси - дар на природата, са се сдобили с така жадуваната рожба. Доста са и мъжете, които тук са намерили лек за простатита. Повечето от съгражданите и пациентите на Георги виждат лъскавата страна на медала - облечения в бяла престилка мъж внушава респект и уважение. Чуват се понякога и приказки: Да му имах работата - кабинет, медицинска сестра, работно време, много посе-тители! Малко са обаче тези, които знаят, че всеки петък, събота и неделя цялото му семейство тръгва по планините, за да събира лековитите треви -от ранна пролет до първи сняг. И 70-годишната му майка, и тъстът, и тъщата също катерят върховете, минават по кози пътечки, нагазват в поляните, за да съберат даровете на природата и ги дадат на хората. Георги следи и как се сушат билките, как се съхраняват. На никого обаче не дава да прави сме-сите.

Като приготвям билките, казва лечителят, аз сякаш им бая. Представям си как една или друга от тях ще подейства на пациента, виждам го като на рентген. Как едно или друго атакува болежката, как подхваща камъчето в бъбрека и го тласка навън, как болката отстъпва място на спокойствието... С билките съм в един друг, вълшебен свят. Искам и предавам това вълшебство на моите пациенти, но всеки от тях е за мен отделен случай, затова не изпращам билки по пощата. Трябва да видя човека очи в очи, за да мога да определя точно колко и от какво биле се нуждае. Защото навремето дядо ми казваше: "Ти ще лекуваш хората и трябва да го правиш така, все едно помагаш на най-близките си." Така и правя. Затова спя спокойно. Когато в неделя вечер се прибера от катеренето по планините, направо се чувствам смазан. Но като си легна, една сладка и радост, и болка се разлива по тялата ми - взел съм от природата, за да дам на хората.